14 август 1880 г. - Приключва строителството на Кьолнската катедрала
Кьолнската катедрала " Свети Петър и Света Мария " – най-известният знак на Кьолн – е приключена. Това е най-голямата готическа черква в Северна Европа и втората с най-голям връх в света.
Построена е на мястото на остарялата каролингска катедрала на града, осветена през 873 година, която пък се е намирала върху основите на раннохристиянски храм. Кьолн през средновековието е бил един от най-богатите и политически могъщи градове в Свещената Римска империя. През 1164 година Кьолнският архиепископ Райналд декор Дасел триумфално влиза с мощите на Тримата влъхви в Кьолн, които преди този момент се съхранявали в един от миланските манастири. Райналд декор Дасел ги получава от император Фридрих I Барбароса, като по този метод императорът се отблагодарил на архиепископа за военната помощ, която му обезпечил при завладяването на Милано по времето на Италианския поход. За тях е направен специфичен саркофаг от злато, сребро и скъпоценни камъни. Като страж на реликвите Кьолн придобива висок сан в западнохристиянския свят. През 1248 година, когато архиепископът на Кьолн Конрад декор Хохщаден слага първия камък в основите на подобаваща за фамозните си реликви катедрала, стартира един от най-дългите градежи в европейското строителство, приключен през 1880 година
През 1996 година църквата е включена в листата на международното културно и естествено завещание на ЮНЕСКО. Днес тя е посещавана е годишно от милиони вярващи и туристи от целия свят и е един от знаците на средновековната сакрална архитектура.
Какво още се е случило на днешната дата?
Събития
• 1040 година — Шотландският крал Дънкан I е погубен в борба против неговия братовчед и правоприемник Макбет.
• 1885 година — В Япония е регистриран първият патент — защитна багра.
• 1893 година — Франция вкарва регистрация на моторните транспортни средства.
• 1935 година — В Кентъки е осъществена последната обществена екзекуция в Съединени американски щати.
• 1941 година — Втора международна война: Уинстън Чърчил и Франклин Рузвелт подписват Атлантическата харта за следвоенно устройство на света.
• 1943 година — Втора международна война: От 14 до 15 август се състои посещаване на цар Борис III в немската Главна квартира и са извършени диалози с Хитлер за изпращане на две български дивизии в Албания и Гърция на мястото на италианските.
• 1945 година — Втората международна война: Япония приема изискванията на съдружниците за безусловна капитулация, което поставя завършек на войната.
• 1947 година — Англия афишира за новосформирана по набожен принцип и самостоятелна страна Пакистан.
• 1969 година — Британската войска навлиза в Северна Ирландия под предлог попречване на стълкновенията сред католици и протестанти.
• 1971 година — Бахрейн афишира независимостта си от Англия.
• 1980 година — Лех Валенса е разгласен за водач на на стачкуващите в Гданск служащи, което е и рожден ден на профсъюза Солидарност.
• 1992 година — С навлизането на грузинската войска в Абхазия стартира Грузинско-абхазката война.
• 1992 година — С декрет на президента Борис Елцин в Русия стартира всеобща (чекова) приватизация.
• 1994 година — Заловен е терориста Илич Рамирес Санчес, прочут като " Карлос Чакала ".
Родени
• 1688 година — Фридрих Вилхелм I, крал на Прусия († 1740 г.)
• 1727 година — Ан Анриет, френска благородничка († 1752 г.)
• 1727 година — Луиза Елизабет, френска благородничка († 1759 г.)
• 1742 година — папа Пий VII († 1823 г.)
• 1777 година — Ханс Кристиян Оерстед, датски физик († 1851 г.)
• 1840 година — Рихард декор Крафт-Ебинг, немски психолог († 1902 г.)
• 1864 година — Христо Юрданов, български боен деятел († 1924 г.)
• 1866 година — Дмитрий Мережковски, съветски публицист († 1941 г.)
• 1867 година — Джон Голсуърти, британски романист, Нобелов лауреат през 1932 година († 1933 г.)
• 1868 година — Петър Попарсов, български бунтовник († 1941 г.)
• 1876 година — Александър Обренович, крал на Сърбия († 1903 г.)
• 1878 година — Харалд Киде, датски публицист († 1918 г.)
• 1880 година — Фред Александър, американски тенисист († 1969 г.)
• 1881 година — Тодор Хаджиев, български диригент († 1956 г.)
• 1885 година — Владимир Бахметиев, съветски публицист († 1963 г.)
• 1888 година — Никола Янев, български стихотворец († 1921 г.)
• 1904 година — Мариола Сиракова, българска анархистка († 1925 г.)
• 1912 година — Светозар Вукманович-Темпо, югославски политик († 2000 г.)
• 1914 година — Стерьо Спасе, албански публицист († 1989 г.)
• 1918 година — Иван Будинов, български политик († 1993 г.)
• 1920 година — Милко Балев, български политик († 2002 г.)
• 1926 година — Лина Вертмюлер, италианска режисьорка
• 1926 година — Никола Минчев, български режисьор
• 1934 година — Павел Владимиров, български футболист († 1997 г.)
• 1935 година — Валентин Старчев, български ваятел
• 1938 година — Иван Попйорданов, български публицист
• 1940 година — Артър Лафер, американски икономист
• 1941 година — Дейвид Кросби, американски китарист
• 1941 година — Тома Спространов, български публицист
• 1943 година — Волф Вондрачек, немски стихотворец
• 1945 година — Борис Христов, български стихотворец
• 1945 година — Вим Вендерс, немски режисьор
• 1945 година — Стийв Мартин, американски артист
• 1947 година — Даниел Стийл, американска писателка
• 1949 година — Мортен Олсен, датски футболист
• 1952 година — Карл Лъмсби, американски артист
• 1953 година — Джеймс Хорнър, американски композитор
• 1955 година — Невелина Попова, български сценарист
• 1955 година — Ясен Пенчев, български политик († 2007 г.)
• 1959 година — Марша Гей Хардън, американска актриса
• 1959 година — Меджик Джонсън, американски баскетболист
• 1960 година — Сара Брайтман, английска певица
• 1962 година — Мартин Минчев, български инженер
• 1963 година — Еманюел Беар, френска актриса
• 1964 година — Александър Ал. Балкански - цирков актьор
• 1966 година — Хали Бери, американска актриса
• 1969 година — Ана-Мария Марази, италианска волейболистка
• 1973 година — Джей Джей Окоча, нигерийски футболист
• 1973 година — Стийв Хамилтън, шотландски пианист
• 1982 година — Иван Милев, български стихотворец
• 1983 година — Мила Кунис, американска актриса
• 1984 година — Джорджо Киелини, италиански футболист
• 1984 година — Робин Сьодерлинг, шведски тенисист
• 1985 година — Ашлин Брук, американска порно актриса
• 1986 година — Габриела Сабо, унгарска каякарка
• 1989 година — Николай Благоев - Никс - артист († 2013 г.)
Починали
• 1433 година — Жуау I, крал на Португалия (* 1357 г.)
• 1464 година — Пий II, римски папа (* 1405 г.)
• 1805 година — Фредерика-Луиза декор Хесен-Дармщат, кралица на Прусия (* 1751 г.)
• 1872 година — Спиридон Палаузов, български академик (* 1818 г.)
• 1879 година — Иван Лазарев, съветски офицер (* 1820 г.)
• 1880 година — Стратфорд Канинг, британски посланик (* 1786 г.)
• 1924 година — Мелетий Велешки, български свещеник (* 1868 г.)
• 1941 година — Максимилиан Колбе, полски духовник (* 1894 г.)
• 1941 година — Пол Сабатие, френски химик, Нобелов лауреат през 1912 година (* 1854 г.)
• 1944 година — Кирил Маджаров, български публицист (*?)
• 1951 година — Уилям Хърст, американски медиен магнат (* 1863 г.)
• 1955 година — Хърбърт Пътман, американски библиограф (* 1861 г.)
• 1956 година — Бертолт Брехт, немски драматург (* 1898 г.)
• 1957 година — Асен Белковски, български стихотворец (* 1879 г.)
• 1958 година — Фредерик Жолио-Кюри, френски физик, Нобелов лауреат през 1935 година (* 1900 г.)
• 1961 година — Лионело Вентури, италиански изкуствовед (* 1885 г.)
• 1962 година — Димитър Яранов, български географ (* 1909 г.)
• 1972 година — Жул Ромен, френски публицист (* 1885 г.)
• 1972 година — Оскар Левант, американски пианист (* 1906 г.)
• 1977 година — Александър Лурия, съветски психолог (* 1902 г.)
• 1984 година — Джон Прийстли, английски публицист (* 1894 г.)
• 1988 година — Атанас Яранов, български художник (* 1940 г.)
• 1988 година — Енцо Ферари, италиански авто инженер (* 1898 г.)
• 1994 година — Елиас Канети, австрийски публицист, Нобелов лауреат (* 1905 г.)
• 1996 година — Серджу Челибидаке, диригент (* 1912 г.)
• 2004 година — Чеслав Милош, полски стихотворец, Нобелов лауреат през 1980 година (* 1911 г.)
• 2006 година — Адриан де Гроот, холандски шах занаятчия (* 1914 г.)
• 2007 година — Тихон Хренников, съветски композитор (* 1913 г.)
• 2009 година — Илия Конев, български литературовед (* 1928 г.)
Празници
• Бахрейн — Ден на независимостта (от Англия, 1971 г.)
• Замбия — Ден на младежта
• Италия — Празник на град Отранто
• Лихтенщайн — Ден на принц Франц Йозеф I
• Пакистан — Ден на независимостта (от Англия и обособяване като независима от Индия страна, 1947 година, народен празник)
• Парагвай — Ден на националния байрак
• Португалия — Ден на Португалската корида
• Съединени американски щати — Ден на Атлантическия контракт
• Тува (Руска федерация) — Ден на независимостта (1921 година, от Китай, с анексирането ѝ от Съветска Русия)
Obekti.bg
Построена е на мястото на остарялата каролингска катедрала на града, осветена през 873 година, която пък се е намирала върху основите на раннохристиянски храм. Кьолн през средновековието е бил един от най-богатите и политически могъщи градове в Свещената Римска империя. През 1164 година Кьолнският архиепископ Райналд декор Дасел триумфално влиза с мощите на Тримата влъхви в Кьолн, които преди този момент се съхранявали в един от миланските манастири. Райналд декор Дасел ги получава от император Фридрих I Барбароса, като по този метод императорът се отблагодарил на архиепископа за военната помощ, която му обезпечил при завладяването на Милано по времето на Италианския поход. За тях е направен специфичен саркофаг от злато, сребро и скъпоценни камъни. Като страж на реликвите Кьолн придобива висок сан в западнохристиянския свят. През 1248 година, когато архиепископът на Кьолн Конрад декор Хохщаден слага първия камък в основите на подобаваща за фамозните си реликви катедрала, стартира един от най-дългите градежи в европейското строителство, приключен през 1880 година
През 1996 година църквата е включена в листата на международното културно и естествено завещание на ЮНЕСКО. Днес тя е посещавана е годишно от милиони вярващи и туристи от целия свят и е един от знаците на средновековната сакрална архитектура.
Какво още се е случило на днешната дата?
Събития
• 1040 година — Шотландският крал Дънкан I е погубен в борба против неговия братовчед и правоприемник Макбет.
• 1885 година — В Япония е регистриран първият патент — защитна багра.
• 1893 година — Франция вкарва регистрация на моторните транспортни средства.
• 1935 година — В Кентъки е осъществена последната обществена екзекуция в Съединени американски щати.
• 1941 година — Втора международна война: Уинстън Чърчил и Франклин Рузвелт подписват Атлантическата харта за следвоенно устройство на света.
• 1943 година — Втора международна война: От 14 до 15 август се състои посещаване на цар Борис III в немската Главна квартира и са извършени диалози с Хитлер за изпращане на две български дивизии в Албания и Гърция на мястото на италианските.
• 1945 година — Втората международна война: Япония приема изискванията на съдружниците за безусловна капитулация, което поставя завършек на войната.
• 1947 година — Англия афишира за новосформирана по набожен принцип и самостоятелна страна Пакистан.
• 1969 година — Британската войска навлиза в Северна Ирландия под предлог попречване на стълкновенията сред католици и протестанти.
• 1971 година — Бахрейн афишира независимостта си от Англия.
• 1980 година — Лех Валенса е разгласен за водач на на стачкуващите в Гданск служащи, което е и рожден ден на профсъюза Солидарност.
• 1992 година — С навлизането на грузинската войска в Абхазия стартира Грузинско-абхазката война.
• 1992 година — С декрет на президента Борис Елцин в Русия стартира всеобща (чекова) приватизация.
• 1994 година — Заловен е терориста Илич Рамирес Санчес, прочут като " Карлос Чакала ".
Родени
• 1688 година — Фридрих Вилхелм I, крал на Прусия († 1740 г.)
• 1727 година — Ан Анриет, френска благородничка († 1752 г.)
• 1727 година — Луиза Елизабет, френска благородничка († 1759 г.)
• 1742 година — папа Пий VII († 1823 г.)
• 1777 година — Ханс Кристиян Оерстед, датски физик († 1851 г.)
• 1840 година — Рихард декор Крафт-Ебинг, немски психолог († 1902 г.)
• 1864 година — Христо Юрданов, български боен деятел († 1924 г.)
• 1866 година — Дмитрий Мережковски, съветски публицист († 1941 г.)
• 1867 година — Джон Голсуърти, британски романист, Нобелов лауреат през 1932 година († 1933 г.)
• 1868 година — Петър Попарсов, български бунтовник († 1941 г.)
• 1876 година — Александър Обренович, крал на Сърбия († 1903 г.)
• 1878 година — Харалд Киде, датски публицист († 1918 г.)
• 1880 година — Фред Александър, американски тенисист († 1969 г.)
• 1881 година — Тодор Хаджиев, български диригент († 1956 г.)
• 1885 година — Владимир Бахметиев, съветски публицист († 1963 г.)
• 1888 година — Никола Янев, български стихотворец († 1921 г.)
• 1904 година — Мариола Сиракова, българска анархистка († 1925 г.)
• 1912 година — Светозар Вукманович-Темпо, югославски политик († 2000 г.)
• 1914 година — Стерьо Спасе, албански публицист († 1989 г.)
• 1918 година — Иван Будинов, български политик († 1993 г.)
• 1920 година — Милко Балев, български политик († 2002 г.)
• 1926 година — Лина Вертмюлер, италианска режисьорка
• 1926 година — Никола Минчев, български режисьор
• 1934 година — Павел Владимиров, български футболист († 1997 г.)
• 1935 година — Валентин Старчев, български ваятел
• 1938 година — Иван Попйорданов, български публицист
• 1940 година — Артър Лафер, американски икономист
• 1941 година — Дейвид Кросби, американски китарист
• 1941 година — Тома Спространов, български публицист
• 1943 година — Волф Вондрачек, немски стихотворец
• 1945 година — Борис Христов, български стихотворец
• 1945 година — Вим Вендерс, немски режисьор
• 1945 година — Стийв Мартин, американски артист
• 1947 година — Даниел Стийл, американска писателка
• 1949 година — Мортен Олсен, датски футболист
• 1952 година — Карл Лъмсби, американски артист
• 1953 година — Джеймс Хорнър, американски композитор
• 1955 година — Невелина Попова, български сценарист
• 1955 година — Ясен Пенчев, български политик († 2007 г.)
• 1959 година — Марша Гей Хардън, американска актриса
• 1959 година — Меджик Джонсън, американски баскетболист
• 1960 година — Сара Брайтман, английска певица
• 1962 година — Мартин Минчев, български инженер
• 1963 година — Еманюел Беар, френска актриса
• 1964 година — Александър Ал. Балкански - цирков актьор
• 1966 година — Хали Бери, американска актриса
• 1969 година — Ана-Мария Марази, италианска волейболистка
• 1973 година — Джей Джей Окоча, нигерийски футболист
• 1973 година — Стийв Хамилтън, шотландски пианист
• 1982 година — Иван Милев, български стихотворец
• 1983 година — Мила Кунис, американска актриса
• 1984 година — Джорджо Киелини, италиански футболист
• 1984 година — Робин Сьодерлинг, шведски тенисист
• 1985 година — Ашлин Брук, американска порно актриса
• 1986 година — Габриела Сабо, унгарска каякарка
• 1989 година — Николай Благоев - Никс - артист († 2013 г.)
Починали
• 1433 година — Жуау I, крал на Португалия (* 1357 г.)
• 1464 година — Пий II, римски папа (* 1405 г.)
• 1805 година — Фредерика-Луиза декор Хесен-Дармщат, кралица на Прусия (* 1751 г.)
• 1872 година — Спиридон Палаузов, български академик (* 1818 г.)
• 1879 година — Иван Лазарев, съветски офицер (* 1820 г.)
• 1880 година — Стратфорд Канинг, британски посланик (* 1786 г.)
• 1924 година — Мелетий Велешки, български свещеник (* 1868 г.)
• 1941 година — Максимилиан Колбе, полски духовник (* 1894 г.)
• 1941 година — Пол Сабатие, френски химик, Нобелов лауреат през 1912 година (* 1854 г.)
• 1944 година — Кирил Маджаров, български публицист (*?)
• 1951 година — Уилям Хърст, американски медиен магнат (* 1863 г.)
• 1955 година — Хърбърт Пътман, американски библиограф (* 1861 г.)
• 1956 година — Бертолт Брехт, немски драматург (* 1898 г.)
• 1957 година — Асен Белковски, български стихотворец (* 1879 г.)
• 1958 година — Фредерик Жолио-Кюри, френски физик, Нобелов лауреат през 1935 година (* 1900 г.)
• 1961 година — Лионело Вентури, италиански изкуствовед (* 1885 г.)
• 1962 година — Димитър Яранов, български географ (* 1909 г.)
• 1972 година — Жул Ромен, френски публицист (* 1885 г.)
• 1972 година — Оскар Левант, американски пианист (* 1906 г.)
• 1977 година — Александър Лурия, съветски психолог (* 1902 г.)
• 1984 година — Джон Прийстли, английски публицист (* 1894 г.)
• 1988 година — Атанас Яранов, български художник (* 1940 г.)
• 1988 година — Енцо Ферари, италиански авто инженер (* 1898 г.)
• 1994 година — Елиас Канети, австрийски публицист, Нобелов лауреат (* 1905 г.)
• 1996 година — Серджу Челибидаке, диригент (* 1912 г.)
• 2004 година — Чеслав Милош, полски стихотворец, Нобелов лауреат през 1980 година (* 1911 г.)
• 2006 година — Адриан де Гроот, холандски шах занаятчия (* 1914 г.)
• 2007 година — Тихон Хренников, съветски композитор (* 1913 г.)
• 2009 година — Илия Конев, български литературовед (* 1928 г.)
Празници
• Бахрейн — Ден на независимостта (от Англия, 1971 г.)
• Замбия — Ден на младежта
• Италия — Празник на град Отранто
• Лихтенщайн — Ден на принц Франц Йозеф I
• Пакистан — Ден на независимостта (от Англия и обособяване като независима от Индия страна, 1947 година, народен празник)
• Парагвай — Ден на националния байрак
• Португалия — Ден на Португалската корида
• Съединени американски щати — Ден на Атлантическия контракт
• Тува (Руска федерация) — Ден на независимостта (1921 година, от Китай, с анексирането ѝ от Съветска Русия)
Obekti.bg
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ